• admin
• юни 16,2009
• Категория: Lifestyle

Психология на развитието – как се формира човешкото мислене

Хората са различни. Някои са предразположени към нови идеи, умеят да развиват проекти, разбират заобикалящия ги свят, в състояние са да измислят нещо ново. Други се придържат здраво към това, което знаят и отказват да получат нова информация, не могат да разберат различни от техните идеи, нито да измислят нещо ново и ефективно и като цяло животът им е статичен (от психологическа гледна точка). Какво прави всички толкова различни? Защо ставаме свидетели на глупави спорове, ужасни идеи, изкривена логика, и странни резултати?
Всичко започва в ранното детство. Ще разгледаме влиянието на променливите фактори. В началото всичко е ново – бебето попива всичко, което види, при това не буквално, а като принцип. Например: мама и татко се карат до кошарата на малкото бебенце (или дори не чак толкова наблизо), следователно възрастните се карат, високият тон е нормален, ядосването е нормално, крещенето е нормално, проблемите се решават така… А всичко нормално е „добро“.

Всеобща заблуда е, че бебето „нищо не разбира“ – то само си седи и гледа „празно“ 1-2 години и прави тъпи неща. Но на бебето не му пука особено дали го мислят за тъпо – да, то ще развие мнение, че е тъпо, ако за такова го мислят, но през тези 1-2 години, то наистина гледа – наблюдава света около себе си и си вади изводи, поставя основните принципи, според които ще живее цял живот. Всичко, което бебето види, се запечатва в мозъка му и контролира начина на мислене на вече порасналото дете (и възрастен!). Информацията е прекалено много, затова мозъкът се предпазва – след време човек не си спомня първите 3 години от живота си, а дори и по-нататък. Но те остават там
Така в течение на времето, малкото дете запомня всичко като принцип на действие, начин на мислене и решава какви реакции ще има във всяка една ситуация, спрямо точно тези фактори, които никой не забелязва как се формират. По стечение на обстоятелствата, малките деца са наивни – вярват на почти всичко, което чуят (стига да е казано с достатъчно убедителен тон, особено ако се хареса на детето). Родителите имат особено значение – прекарват най-много време с детето през най-важните години от живота (най-важни не за друго, а заради формирането на принципите, в следствие на интензивно развитие). Детето се научава да вярва най-много на тях. Разбира се, като порасне разбира, че те не са много по-умни от всички останали хора, но докато е малко им вярва. Тук много хора решават, че могат да внушат идеи като кажат на малкото дете „Това е така“ и „Това не е така“. Но детето, като много по-интелигентно човече, си взима идеите и принципите директно, без даже да пита, без да му трябват обяснения и най-важното – без знанието на мама и татко. Вижда как някое куче му се радва и мама одобрява това (личи си само по реакцията), значи кучетата са добри. Друго дете вижда същото добродушно куче да маха с опашка и майката дърпа детето с думите „Това е мръсен мелез, не го пипай, пълен е с бълхи“, а след време порасналото дете замеря с камъни уличните кучета, „за удоволствие“. Деца се катерят на катерушка? Една майка окуражава детето и му подсказва да се държи здраво. След време детето става ръководител на проекти, мениджър, уверен в себе си, независимо какво работи. Друга майка се приближава и крещи заплашително „Веднага да слизаш оттам, знаеш ли колко е опасно, ще паднеш, ше си счупиш главата“. След време порасналият възрастен не поема никакви рискове, не кандидатства за обещаващо работно място, не заема водещи позиции, слуша майка си цял живот (горкия/горката съпруг/а…), не прави сам/а нищо, търси кой да се грижи за него/нея.
Какво става с днешните деца? Позволява им се да играят. Също им се позволява да правят това, което родителите искат. Всичко останало се забранява. В списъка на забраните влизат телевизора, компютъра, телефона, видеоигрите, определена музика (с доста широк спектър), определени филми (отново, допустимите са най-лигавите възможни, където има само слънчица, пеперудки, цветчета и весели усмихнати животинки), определени сайтове (които съдържат каквото и да е друго освен изброените цветчета и пеперудки), определени приятели (всичко, което по идеи се различава от типа „цветчета и пеперудки“ се смята за „лоша компания“), определени книги (всичко, което съдържа материал, различен от „цветчета и пеперудки“), забранява се също дочуването на доста разговори, които са за „възрастни“, възспират се всякакви други материали, подсказващи, че не само цветчета и пеперудки има на тоя свят и като цяло детето става на 15-16 години и още е с някакви наивни детски идеи в главата. Добре, че ходи на училище, да го просветлят какво не са му казали вкъщи, иначе ако зависеше от родителите, наистина сегашните 15-16 годишни щяха да са по-вдетинени от 5-годишните на друго място. В училище пак се предлага не много информация – алкохол, цигари, наркотици, бягане от час, фалшифициране на какво ли не, секс, клюки (ето защо вдетинени тийнейджъри се напиват като идиоти)… Децата добиват идеята, че не всичко е толкова просто, но пак – това не е достатъчно.
От тези деца се развива възрастен, неспособен в прекалено много отношения, с нереално мнение по много въпроси, с нулева информацията по много въпроси, със слаб характер, податлив на промяна от който и да е.
Как да не се стига дотам? Много лесно.
Децата трябва да получават възможно повече информация по всички въпроси (не да бъде крита от тях или да им се забранява). Ограничена телевизия като време – да, но не и забрана на филми, които съдържат насилие. Детето трябва да знае от малко какво става по света, за да не стане на 20 с идеи за цветчета и пеперудки (и да не е в състояние да ги промени, заради вградената вече в структурата на мозъка информация, че само това го има). Разбира се, филмите с насилие не трябва да са единственото, което детето гледа, но не и да са забранени. Едно дете, което вижда едновременно филми с добри и с лоши герои, успява да прецени много добре идеята на филма. Друг факт е, че няма как да се предпази детето от виждане на насилие и е добре да знае отрано, че такова нещо има (както и да му бъде предоставена информация за подходящите реакции на насилието). Един подбран от родителите филм с насилие, където жертвата реагира много подходящо е чудесна идея за „подбутване“ на информация в главата на детето.

Това се отнася до всички останали аспекти от живота, съдържащи необходима информация – сайтове, книги, различни приятели. Всичко това не означава, че трябва да дадем на детето да пие алкохол на 7, да прави секс на 10, да пуши и да се дрогира на 5 и т.н. Това означава да му предоставим информация, че тези неща съществуват. Не е реалистично да очакваме човек с развит мозък (спира да се развива на 20-21 години), пълен с идеи за цветчета и пеперудки, да мисли адекватно, да реагира адекватно, да знае каквото и да било за самостоятелност, отговорност, увереност, проблеми, решения, разсъждения, действия и т.н., само защото на години се води „пораснал“. Друг проблем за повечето хора е, че ако децата видят алкохол, наркотик, секс, насилие, то те ще започнат да го правят/използват. Истината е, че зависи как е бил поднесен материала. Ако детето е видяло филм, в който наркоман разказва колко му е скапан живота, то най-вероятно няма да запчне да се дрогира и след 20 години, докато на предложението на приетл да пробва трева по-трудно се отказва. Децата не стават „лоши“ от предоставена информация. Това е следствие на избора им. Но ограничавайки избора им, ние ги правим неспособни за живот. Самият избор може да бъде контролиран чрез начина, по който се предоставя информацията. А децата имат нужда от уменията, които ограничаваме.
Така се развиват ревностните защитници на най-глупавите идеи, които сме чували. Така хората, контролиращи обществото ни, се оказват сбъркани. Така постепенно не можем да оставим детето да прави каквото и да било само, а постоянно му опяваме, че все греши в избора си. Детето прави това, което е видяло, че се прави.
Мислещият, интелигентен, разумен, уверен и отговорен човек не се развива от дете, което знае само за цветчетата и пеперудките, а от дете, което отрано е видяло много неща и е имало предостатъчно време да развие характера си и да избере какъв човек да бъде. Работата на родителите е да поднесат много информация по подходящ начин, не да я крият. Мозъкът не се развива цял живот, а през най-важните години трябва да види (и узнае) най-важните неща.

Автор: reason.blog.bg